СПОМЕНИ ОТ РИМ, СЕПТЕМВРИ 2014 Г.

ЧАСТ 2

Сикстинската капела! Там се провеждат изборите за нов папа, а богомолците отвън търпеливо очакват белият пушек, който известява края на избора. Атракция. Но не това ни вълнува сега.

Върхът на всичко са стенописите на Микеланжело. Поразително! Бяхме зашеметени. Вижте тавана -  сътворението на света.

Каква мощ и устрем струят от Бащата Бог и какво доверие и младежка мечтателност излъчва Синът. Пръстите им почти се докосват, а между тях искрата на живота. Присъстваме на едно велико тайство. На какво ви прилича формата на фона зад Бащата? На човешки мозък? На сърце? Разбирам го като "Отначало беше духът". А после райската ябълка и изгонването. Гневът и безмилостта на същия този Баща. И други сцени и образи от библията. Между тях и Делфийската Сибила - пророчица от древна Елада! Това е геният. И това съвършенство е постигнал сам след много дни, рисувайки легнал само с малко храна до себе си. Думите са безсилни.

На двете дълги стени са също забележителни фрески, изобразяващи живота на Мойсей и живота на Исус.

На тясната стена - Страшният съд на Микеланжело. Христос яростен раздава правосъдие, грешниците ужасени и стонещи - към мъките на ада, праведните спокойни и доволни - към Рая. Потресени сме. Забележете тъмните "шалове", с които са обвити гениталиите на повечето мъже от стенописа. Рисувани са по поръчка на папата по-късно, за да не се скандализира обществото. Лицемерие! А забелязали ли сте с какво обожание е рисувал, а и ваял Микеланжело мъжките тела? Колко са голите и красиви женски тела на същия стенопис и изобщо в творчеството му?

Седим на една пейка и отново, и отново се наслаждаваме на фреските, опитвайки се да ги запечатаме в спомените си. Не усещаме нито шума от множеството, нито щракането на фотоапаратите /макар че е забранено/. Омагьосани сме.

                Заредени с емоции влизаме в храма San Pietro /Свети Петър/. Пред входа се виждат статуите на апостолите Петър и Павел. Петър държи в ръцете си ключовете от Царството Небесно. Църквата има пет входа. Последният от дясната страна е наречен Светата врата и се отваря само на кръгли годишнини, през 25 години. Всичко тук има своя смисъл. Ето и истинската Пиета  зад защитно стъкло. Знаете защо. Вечната Майка, вечната мъка по погубения син и в същото време вечно младата и красивата. Страхотно, нали? Така великолепно е видял геният Майката на всички времена /според мен/. Любопитното е, че това е единственото подписано произведение на Микеланжело, което е сторил тайно една нощ, защото никой не е вярвал, че толкова млад човек, на 24 години,  може да постигне такова съвършенство. Тук е интересен и балдахинът на Бернини. Където и да погледнеш - произведения на изкуството. Останалото ще видите сами. Тук, в криптата, е и гробът на св. Петър, открит около 1940 г. Наистина свещено място. Излизайки се наслаждаваме на красивите швейцарски гвардейци. Швейцарската гвардия охранява Ватикана от 1506 год.  по нареждане на папа Юлий II. Снимаме ги.

  Навън е хубав топъл следобед. Площадът Св. Петър, проектиран от Бернини. Множество пейки за богомолците, фонтанът и Египетският обелиск в центъра на площада. Мисля си, колко много произведения на древните цивилизации  са сменили родината си /да не кажа по-силна дума/  и колко държави и колекции се гордеят без никаква заслуга с тях. Видяхме и феномена на колоните. Погледнати отпред в средата изглеждат подредени в един ред.  Неприятна изненада: за да си получа личната карта срещу аудиогида трябва да се върна при входа, обикаляйки стената. Ох, общо 2 км след 4 часа ходене из Ватикана. Имайте го предвид ако горите от желание да научите повече с аудиогид.

                Кратка почивка и връщане обратно към пл. Венеция с първия подходящ трамвай. Гладни за още впечатления тръгваме по Via del Corso . Дори не поглеждаме бутиците на известни модни фирми. Лесно намираме Пантеона, кръглия храм, първоначално посветен на всички римски богове, построен през 118 г. През 5 век е превърнат в християнска църква. Той е най- запазената древноримска сграда. В него е погребан последният италиански крал Виктор Емануил II, съпругата му Маргарита и синът му; неповторимият гений Рафаело и др. Единственото осветление в храма идва от един кръгъл отвор горе, в средата на купола.

Църквата Santa Maria sopra Minerva. Намира се зад Пантеона на Piazza della Minerva, на името на езическата римска богиня Минерва. Отпред известната скулптура на слона, носещ на гърба си малък египетски обелиск, както още са го нарекли „Пилето” произведение на Бернини от 1667 г. Опашката му е твърде нависоко, та малко трудно ще е да разчитате да я докоснете, за да имате добър късмет и много пари. Църквата е красива с мраморните си колони, статуи; стенописи, стъклописи. Отляво на олтара можете да се насладите на великолепната скулптура  на Микеланжело – Христос, носещ кръста. Бронзовата драперия под корема е поставена по-късно. Досещате се защо.

Търсим красивите площади и фонтани. Ето Навона. Площадът е просторен, но уютен. Мисля, че е най-хубавият в Рим с трите си фонтана.

Най-хубав е фонтанът на четирите реки от Бернини: Нил, Ганг, Дунав, Рио де ла Плата. Пълно е с туристи. Двама индийци /или пакистанци/ са намерили хитър начин да печелят, облечени като будисти. Използват подходящо изработена стойка, скрита под дрехите им и имитират медитация като единият държи с една ръка другия, седнал. А за да се снимаш с тях трябва да пуснеш пари в шапката. :-) . Младежка група свири поп музика. Красиво, забавно, приятно. 

                Продължаваме. Недалеч откриваме фонтана на костенурките.

Заведения и пицарии по околните улички колкото искаш. Избираме една и сядаме. Имат най-разнообразни пици и наистина си струва да се опитат неизвестни нам видове. Много вкусно. Пицариите на крак също предлагат пици за всеки вкус.  Тук ще допълня и за гелатертиите - заведенията за сладолед. Човек може да се обърка пред щандовете - над 50 вида какви ли не сладоледи. А за вкуса им да не говорим. Опитайте. Ммм, чудесни са.

                Тръгваме отново към Виа дел Корсо.  Зяпаме без цел витрините на магазините. Не ни привличат. Автобус с надпис "Термини"! Догонваме го на спирката и обратно "у дома". Изобщо, градският им транспорт е организиран добре и не ни се е налагало да чакаме дълго. Може би защото не бяхме подготвени. Просто на най близката спирка четяхме маршрутите или догонвахме минаващите край нас и в нашата посока. Пък и да почакаме, няма лошо. Защо да бързаме? Вечерите в Рим са тъй приятни.

                Трети ден. Обекти на север от гарата с метрото до пиаца дел Пополо и после пеша на юг. Имаме още много да разгледаме.

Първа спирка площад Република. Фонтанът на наядите и още едно произведение на Микеланжело : храмът Santa Maria degli Angeli e dei Martiri /Св. Мария на ангелите и мъчениците/ - уникална ренесансова църква. Проектирана от великия скулптор и художник, тя е великолепно вградена между Романските стени на Баните на Диоклетиан и е посветена на Дева Мария, на ангелите и на робите, загинали по време на строежа на Баните. Погледната отгоре има формата на кръст. Там е погребан скулпторът Пиетро Тенерани (1838). Паметникът му се състои от бюст на скулптора и врата, която символизира входа към Хадес, царството на мъртвите. През 2006 г. роденият в Полша скулптор Митораж е изработил нови бронзови врати , а също и статуя на Йоан Кръстител.

Santa Maria della Victoria, на две крачки от площада на Републиката. За съжаление вече е минало дванадесет часа и църквата е затворена до петнадесет. Продължаваме към Piazza del Popolo(Народен). Също голям и интересен площад. От тук тръгват трите най-важни булеварда на Рим: Via di Ripetta, Via del Corso и Via del Babuino. Забележете, булевард дел Корсо започва от площад Венеция и завършва на площад дел Пополо. Повечето забележителности на града се намират недалеч вляво и вдясно на този булевард. А ако сте любители на шопинга можете да намерите всякакви магазини и маркови бутици. В центъра на пл. дел Пополо също се издига обелиск и пак - вода. Течаща разхлаждаща, благословена вода. Три базилики. Разглеждаме само Santa Maria del Popolo – в северната страна на площада между Porta del Popolo/древната врата Porta Flaminia/  и хълма Pincio/Пинчио/. Вътре можете да видите невероятни произведения на Рафаело, Бернини, Караваджо и др. ренесансови  художници.

Връщаме се в Santa Maria della Victoria. Една неголяма, но интересна църква. Специално исках да видя статуята - "Екстазът нас св. Терезия". Монахинята Терезия в своята автобиография разказва как една нощ усетила ангел небесен да я пробожда със стрела в сърцето и усетила болка и любов едновремернно(към Христос, разбира се).

Да, Бернини е предал страхотно състоянието на любовен екстаз у монахинята. Млада жена в манастир, мечта за любов и мъжка ласка... Кой знае, може и да не е било само насън. А отдясно четирима похотливи старци наблюдават като от ложа. Забавно. Има още една подобна скулптура на Бернини "Екстазът на Беата Албертони" в църквата "San Francesco", но няма време за всичко.

                Piazza Spagna/Испания/ на спирка "Spagna" и испанските стълби. Площадът е малък. Пак разочарование. Фонтанът Грозната лодка е в ремонт.. По испанските стъпала нагоре. Те са построени, за да свързват испанското посолство с църквата Тринита дей Монти(на върха) и са 138 на брой. Издържаме геройски. Повечето туристи седят и почиват на тях. Но гледката отгоре към града е чудесна.

Ха, китайци младоженци се снимат за спомен. Сватба в Рим. Романтика. Обяд е. Набързо хапваме. Време е да поседнем в кафене "Greco", където е отсядал един голям българин - Асен Пейков /1908-1973/, бележит скулптор, роден в София, живял 30 год. в Рим. Правил е портрети на София Лорен, Фелини, Кенеди, проект за паметник на хан Аспарух в София и др. Най-известната му творба е статуята на Леонардо да Винчи на летището Фиумичино.  Кафенето се намира лесно на Виа Кондоти № 86, която е надолу точно под фонтана на Грозната лодка, съвсем наблизо, вдясно. Луксозно, красиво и уютно място, любимо на множество известни хора на изкуството и между тях нашият сънародник Асен Пейков. Навсякъде картини, стари фотографии, скулптури. Вътре в кафенето, дясно от входа, на една колона е паметната плоча на Асен Пейков. Отново ни сгрява вълнение и гордост. Де да можехме по-често да се гордеем, че сме българи! Особено в Родината. Тук, обаче, ще имаме още такива поводи. Пихме по едно кафе и отново навън.

                Наближава 17 часа. Тръгваме към най-богатата и атрактивна църква на Рим - Ciesa del Gesu/Църквата на Исус/. Много злато и демонстрация на сила и богатство. Всъщност, това е църквата на сектата на св. Игнасио де Лойола. Влизаме в 17.30 и сме приятно изненадани. Атракцията с фигурата на св. Игнасио започва. Оказа се, че тази година се показва всеки ден от 17.30 часа. Продължава половин час. Започва с тиха и невероятно приятна църковна музика с ангелски хор, която те отпуска и сякаш те подготвя за среща с бога. Лъч светлина обхожда една по една статуите наоколо. Осветява центъра на стената и една преграда започва да се спуска. Бавно се появява великолепна фигура на св. Игнасио, позлатена и блестяща.  Всички са онемели. Музиката е превъзходна. Снимаме и излизаме мълчаливо.

Предстои ни още една вълнуваща среща. Минаваме по моста и излизаме срещу площада св. Петър. Кратка разходка до замъка Сант Анжело. Този път няма да успеем да го разгледаме. Мостът Сант Анжело е изключително интересен със своите статуи. Снимаме моста, замъка, Ангела с изваден меч (и ние не можахме да разберем дали мечът се прибира или вади) и нетърпеливо се насочваме към хълма Джаниколо/или Яниколо/. Първо спираме пред вълнуващия паметник на жената на Гарибалди, яхнала кон с бебе в ръце. Тя е съпътствала героя неотлъчно. Починала е млада.

На най-високото място е величественият паметник на Гарибалди на кон. Привечер е и паметникът е осветен. Наоколо множество бюст-паметници на негови съратници от цяла Европа и няколко души от семейството му. Обикаляме нагоре, надолу търсейки познато име и изведнъж развълнувани спираме пред бюста на Капитан Петко Войвода - български гарибалдиец! Загледан към града и сякаш замечтан за бъдещето, с нашенската капа и знаменитите мустаци. Страхотно усещане! Горди сме и щастливи. Вече е тъмно, но ние снимаме и се наслаждаваме на гледката на нощен Рим. Ако сте там денем сигурно ще направите страхотни снимки на града.

                Не се прибираме веднага. Чувстваме се фантастично. Към Фонтана ди Треви, увековечен от великия Фелини. Още едно разочарование. Фонтанът е в ремонт. Уви. Решаваме последният ден поне да го видим на светло, а също и българската църква, която е на една ръка растояние на същия площад. Между другото площадът е малък и сигурно обикновено е твърде пълен с туристи. Отново по малките улички наоколо. Откриваме пред магазин за сувенири една забавна фигура на Пинокио в човешки ръст на една пейка. Радостни се снимаме до него. Наоколо хубаво настроение и усмихнати хора. Какво по-приятно?

Тръгваме без посока. Забелязваме друг фонтан и отново обелиск. Не поглеждаме картата за наименованията. Просто се наслаждаваме на красотата. Изобщо, Рим не е само руини и църкви. Има много красиви площади и фонтани, и вода, вода. Блаженство.

Четвърти ден, последен. Най-кратък. Главната ни цел за деня е базиликата Санта Мария Маджоре, друга от четирите папски църкви. Счита се, че тя е втората по красота в Рим след Свети Петър във Ватикана.В нея за първи път са били осветени славянските православни книги и славянският език е обявен за литургичен, което е признание за великото дело на светите братя Кирил и Методий.

Първоначалното здание на църквата било построено през IV век на хълма Есквилий. Базиликата се е наричала „Санта Мария делла Неве” (от итал. neve – сняг). Според легендата на папа Либерий и на богатия римлянин Джовани Патрицио се явил един и същ сън – Дева Мария поръчала да се построи храм на мястото, на което на сутринта ще падне сняг. И в края на лятото действително паднал сняг. На същото място построили базиликата. Тя била завършена през 432 - 440 г. по времето на папа Сикст III в навечерието на Ефеския събор.С годините претърпяла няколко промени и в сегашния си вид е обновена през XVIII век. Наистина красива църква. Стенописи, скулптури, мозайки. Особено се откроява централния неф, чията ярка мозайка показва сюжети от Стария завет. Великолепно е оформен таванът,при изработването на който е използвано злато, донесено от Перу  за подарък на папата. Впечатлява фино изработената Ренесансова мраморна скулптура на Божията Майка с младенеца „AVE REGINA PACIS”. Мария е с вдигната ръка с открита длан, детето Христос - с маслинова клонка в ръка, а до десния крак на Девата  е кацнал гълъбът на мира.”Мир Вам!” Особено интересни са т.нар. „ясли” Христови, донесени от Палестина, които се съхраняват от 642 година под олтара в красиво оформено стъклено ковчеже(реликварий). Пред тях е поставена скулптура на папа Пий IX, на колене и подпрян на възглавничка, изработена от Джакомети. По традиция на 25ти всеки месец се допускат вярващи за поклонение, а на Рождество с тях се прави обиколка на църквата. Но на този ден, 20ти, също беше отворено за поклонение. При входа е паметник на Филиппо IV. Отново обърнете внимание на изработката на вратите и особено на Светата врата. Към църквата има и музей, но наистина, в края на пребиваването ни бяхме толкова преситени от информация и емоции, че дори не си сетихме за него.

За последно решихме да отидем на площада с Фонтана ди Треви. Въпреки, че е в ремонт, не можахме да не отидем да го видим на дневна светлина. Бяха оформени пътеки, по които желаещите можехме да разгледаме статуите му. Не е голяма утеха, но пък направихме снимки съвсем отблизо.

За съжаление и българската църква, която е до самия фонтан също беше в реставрация – затворена и обвита с платна. Успяхме само да снимаме табелката пред нея и да зърнем малко ъгълче от фасадата. Но бяхме доволни, че успяхме да се докоснем до още едно българско място във Вечния град. И това беше последната ни среща с красотата на Рим.

Не успяхме да видим всичко, което желахме. Четири дни не стигат. Остава ни надеждата отново да се върнем някой ден. Заминаваме щастливи, положително заредени и вече замечтани за следващите ни пътешествия.

Надявам се да сме го написали достатъчно интересно, та да го прочетете до края и да Ви е от полза , приятели.

РИМ-СОФИЯ

Септември 2014 г.

           *Първо бих желала да се извиня за отсъствието на снимки, но обещавам на       следващия постинг да се поправя. 

СПОМЕНИ ОТ РИМ, СЕПТЕМВРИ 2014 ГОДИНА
ЧАСТ 1

                Ето ни и нас във Вечния град. Две енергични "млади" жени на много километри една от друга, но с едно старо и живо приятелство. Р. от Швейцария, аз от Гърция и среща Рим в средата на септември - според мен добро време за туризъм в Средиземноморието. Приятно топло време, без дъжд и климатични изненади.

                Предварително проучихме пътеписите и препоръките на други сънародници. Благодаря на всички ви. Помощта ви ни беше безценна. Особено за българските места в Рим. Затова и ние с желание  решихме да опишем нашето пътешествие. Дай боже да бъдем някому полезни.

                Преди всичко е подготовката.

                Първо за избраните дни и хотела. Ако искате да бъдете доволни от това пътешествие мисля, че е добре да предвидите поне 5 до 10 дни.От личен опит мога да кажа, че горещите дни на лятото са за почивка на море или другаде по вкус, но не за посещения на забележителности и особено за многочасово ходене. Ние бяхме в Рим 4 дни и с много ходене можем да кажем, че видяхме възможно най-много. Най-важното, разбира се, е доброто настроение и жаждата за нови емоции. Тъй като повечето музеи са затворени в понеделник, решаваме да разгледаме Рим от сряда до събота. Избираме от booking.com хотел Roxena house, една звезда, на 100 m от гара Термини, със самостоятелна баня и закуска. Първо, защото е съвсем близо до гарата/пътувахме с влак/, второ, безопасно при по-късно връщане вечер, трето, гарата е пресечна точка на линиите на метрото и множество автобуси от всички краища на града и четвърто, но важно, на добра цена. Мисля, че за за град като Рим хотелът е само място да се изкъпеш, да поспиш на удобно легло и да преговориш програмата за следващия ден. Доволни от обслужването, ние го оценихме с най-висока оценка в сайта.
Ако решите да организирате нощувките си през booking.com или друг подобен сайт бихме Ви препоръчали да го направите поне 3 месеца по-рано. Добрите и нискобюджетни хотели на удобно място се запълват бързо. Погледнете внимателно от къде и с какъв транспорт ще се придвижвате до и от хотела до и от интересните за Вас места, ресторанти и т.н.  Най-важните забележителности можете да обиколите пеша, но не за един ден.

Прочетете и разгледайте в Интернет колкото можете повече описания за Рим и местата, които ви интересуват. Например: www.about.com / избирате travel, travel italy и.т.н. до желаната информация/; http://www.settemuse.it/viaggi_italia_lazio/z_roma_citta.htm;www.rome.arounder.com;http://www.vaticanstate.va/content/; vaticanstate/en.html; www.nasamnatam.com/grad/Rim.html, http://patepis.com/?p=6953, и др. Отделно отбелязвам сайта  http://www.vatican.va/various/cappelle/sistina_vr/index.html , който дава възможност за едно невероятно виртуално посещение на Сикстинската капела. Предварителното запознаване ще ви помогне да подготвите маршрутите си за всеки ден по свой вкус и да спестите време. Google maps ще ви ориентира за най-удобните маршрути, а и там също има виртуални посещения на някои важни забележителности. Не забравяйте фотоапарата и/или камерата. Ще направите стотици снимки.

                Програмата ни беше подготвена така, че всеки ден да посещаваме забележителности, които са в едно направление и най-вече да можем да пътуваме с метрото за по-бързо.  Разбира се, на връщане, уморени, хващахме каквото и да е, стига отгоре да пише "Termini":). Приехме, че главните интересни за нас места в един град като Рим са историческите паметници, църквите, музеите, архитектурата и ако има информация - известните българи, живели тук. За културния живот е нужно отделно пътуване.

Първи ден. На две крачки от хотела, срещу гарата, вече сме набелязали една малка, но с интересно име църква -"Сакре кьор". Отгоре отдалеч се вижда позлатена фигура на Исус. Вътре е тихо и красиво. Особено вълнуваща е фреската на Исус с горящото сърце. 

Купуваме "Roma pass" от павилион на площад "Cinquecento" срещу гарата. Тази година, 2014, цената му е 36 Euro. Сигурно вече сте прочели за удобствата с тази карта. Ние се уверихме на практика, че си струва, макар че, опашката пред Колизеума и Палатино не беше прекалено голяма, но все пак спестихме време и малко пари. Първите 2 музея са безплатни. Тоест, карта за градската мрежа за 3 дни + Колизеума с Палатино и римския форум/един билет/ + музея Capitolino общо сега струват 38 Euro. 2 Euro икономия. За част от останалите музеи има намаления, но списъкът с намаленията /вж. сайта на RomaPass/ включва музеи, които може и да се пропуснат. Разбира се въпрос на вкус.

Като начало разгледахме главната от четирите папски църкви - базиликата San Giovani in Laterano. Намира се на спирка San Jovani на метрото./ Между другото, в метрото една група млади циганки се опитаха да откраднат нещо от чантата на Р., но беше твърде глупаво, защото метрото не беше пълно, всички ги видяха и както се досещате, не им се получи :-) . Та, внимавайте!/ . Църквата е построена по поръчка на император Константин Велики през 4ти век и е първата църква, построена в Рим. По-късно става главната папска църква, а дворецът папска резиденция до преместването й във Ватикана. Междувременно папа Клемент V, французин, мести папското седалище в Авон, Франция(14ти век). След него седалището отново се завръща в Рим, но църквата постепенно запада. Отново построена в този си вид през 18 век, тя сега е майката на всички католически църкви и катедрала на епископа на Рим-папата и затова е наречена „ Катедрала на Рим и на Света”. Техните църкви са различни от ортодоксалните. Живопис вместо икони, дори стенописите са произведения на изкуството, главно ренесансови; барелефи; множество статуи на светци, папи, погребани видни личности и др.; рисувани в свежи цветове тавани, понякога малко претрупани. Също и модерни нововъведения. Вместо свещи - електрически лампички. Пускаш посочената монета и светва една от тях. Така беше и тук. В катедралата се съхранява маса от кедър, за която се твърди, че е тази от Тайната вечеря. Забележителни са петнадесетте статуи в бароков стил на Христос, св. Йоан Кръстител, св. Йоан Евангелист и дванадесетте апостола, поставени в ниши. Бих отбелязала още централните бронзови врати, които са оригинални римски от Сградата на Сената в Императорския Форум, а също и статуята на Константин Велики отляво на портика, която е намерена в руините на Баните на Диоклетиан.

                Продължаваме пеша. Нямахме търпение да посетим най-святото в Рим място за българите - гробът на св. Кирил Философ в църквата San Clemente, недалеч от Колизеума, Via Labikana 95. Методий приел брат му да бъде погребан тук по молба на папата, който по това време все още е глава на всички християни. Кирил e бил високо тачен за християнството, защото е намерил и донесъл в Рим мощите на св. Климент(Сан Клементе), което е особено важно събитие за църквата. Сан Клементе се състои от 3 църкви, надстроявани през вековете. Гробницата се намира в средната църква /под -нивото на улицата/ и входът е 5 E. Но и 50 да е трябва да се посети. Чувството е неописуемо, повярвайте. Мислено коленичаме. Паметни плочи от много народи, от царска България, красива мозайка на Кирил и Методий от името на българския народ.  Посетете това свято място, приятели. Ще си тръгнете развълнувани и горди, че сте българи.

                San Pietro in Vinkoli - Сан Пиетро ин Винколи /свети Петър във вериги/-също специална църква, която трябва да се види. Съвсем наблизо e. Отляво на олтара е великолепната фреска за освобождаването на апостол Петър от божия Ангел. Бих казала incredible! Той бил изтезаван и държан затворен в килия. Една нощ се явил божият Ангел, който заслепил пазачите му, отворил килията и освободил Петър. На другия ден намерили килията празна. Пазачите били обезглавени. Така жестоко завършва легендата. На тавана - чудото на съединяването на веригите.  Едната половина е била върнати от Константинопол. Според легендата, щом ги докоснали една с друга те чудотворно се съединили.  Веригите, са поставени в стъклено ковчеже т.нар. реликварий в ниша под олтара. 

Най-вълнуващото творение тук е гениалната скулптура на Мойсей от Микеланжело. Любопотно е, че на главата му има две рогчета. Странно? Дължи се на една грешка в превода на библията, където се казва, че от главата струят "два снопа светлина", а преводът е "два рога" . Въпреки това Микеланжело е оставил рогчетата. Какво ли е имал предвид? Всеки детайл от скулптурата е изпипан перфектно. Изразът на лицето, позата на тялото, краката, облеклото, всичко! Мойсей е толкова реален и внушителен, че разбираме чувствата на Микеланжело, когато го е ударил по коляното с чука, очаквайки го да проговори.   Иска ми се да постоя още и още.

                Дойде ред на грандиозните руини на Колизеума, хълма Палатино, Римския форум. Разбрахме, че Колизеумът се затваря най-късно и започнахме с Палатино. С "Roma-pass" се влиза без чакане.

Палатино е най-централният от седемте Римски хълма. Император Август прекарал целият си живот тук и много от римските императори са строили там своите палати. Там сега са главно руините на комплекса на император Домитиан, който комплекс е бил 300 години императорски дворец. Състои се от Domus Flavia /императорският дворец/, Domus Augustiana /частната императорска резиденция/  и stadio/стадионът/. Пред всеки остатък от древна сграда има табелка с надпис и кратко описание. С малко фантазия и повечко знания за древните римляни можете да почувствате атмосферата на това място. Домус Флавия, Домус Аугустиана, къщата на Ливия, стадионът, 128 метровият тунел североизточно от къщата на Ливия, където се счита, че е бил убит Калигула, къщата на Ромул и Рем- все неща и имена, познати ни от историята и литературата. Интересни са арките на Константин, на Тито, на Септимий Север, по стените на които са изработени релефи за техните героични битки. Същото се отнася и за Римския форум- храмът на Веста,храмът на Ромул, храмът на Сатурн, арката на император Септимий Север и др. Общо взето руините не ме грабнаха толкова, колкото очаквах. След Атина, Акропола, Делфи, Вергина и безброй още много археологически паметници в Гърция древноримските руини не можаха да ме впечатлят особено. Но пък направихме прекрасни снимки.

Уморена съм и продължавам боса. Рени предвидливо е с удобни летни обувки. Когато си подбирате обувките, имайте предвид голямото ходене.

Колизеумът, Амфитеатърът на Флавий. Има много информация за него в Нета и затова няма да го описваме. Огромно за времето си, а и сега, съоръжение, неповторима архитектура - галерии, тунели, мрачни помещения, арена, амфитеатър. Поразително! Зашеметяващо усещане. Вижте го, представете си какви жестокости са се случвали там: красивите силни мъже, биещи се до смърт, дивашкият екстаз на зрителите при вида на леещата се кръв, императорът доволен и разплут, свил длан с палец готов да посочи горе или долу. Съдбоносен палец. "Хляб и зрелища"! Дали не се е променил твърде малко човекът оттогава?

                На една ръка разстояние е площад Венеция с големия бял комплекс в памет на Виктор Емануил II, обединителят на Италия, който, не знам защо, италианците са нарекли "Тортата" или "Пишещата машина". Може би заради стълбите в средата и колонадата отгоре зад статуята на Виктор Емануил II? Съвършено изработени статуи и композиции. Може би малко претрупан, но според мен красив комплекс. По-скоро, бих казала, че не е на подходящото място. 

Отсреща е Форо Траяно и внушителната колона на Траян, която също е покрита с релефи на неговите победни битки и подвизи във войната срещу даките, която, разбира се, печели. По-нататък по алеята по посока към Колизеума може да се види статуята на Цезар, която сме виждали многократно на снимки.

Програмата за днес беше до тук, ама не стана. Току до паметника на Виктор Емануил II е хълмът Капитолия с площада Piazza del Campidoglio, проект на Микеланжело и музеят Капитолини. Площадът ни грабна моментално с гигантските си статуи, изработени също от Микеланжело. В средата е паметникът на Марк Аврелий на кон и, макар уморени, продължаваме към музея, второто ни безплатно посещение с Roma Pass. На входа проверяват за опасни предмети и се наложи да се простя за час с любимия ми подарък от Рени-джобно ножче Viktorinox. Тук най-интересните експонати са статуите на Марк Аврелий, капитолийската вълчица, кърмеща бебетата Ромул и Рем. Отново жестокост - съгласно легендата Ромул убива Рем, за да построи града на желаното от него място, хълма Палатин. Римските статуи са изработени майсторски, но на мен ми изглеждат малко бездушни в сравнение с древногръцките и не можаха твърде да ме развълнуват. Припомням си Кариатидите, Венера Милоска, статуите и барелефите в музея на Акропола и тези от Партенона /партена на гръцки означава дева/, които, уви, все още се намират в British museum. Достойнството и спокойната красота, които излъчват те, са неповторими. А фигурите, хванати в движение? Битката на кентаврите с хората, същият Лаокоон, с който се гордее Ватикана, и много други. Гениално неповторими. Лично мнение. Не съм специалист. Очевидно имам слабост към древногръцката култура. Разбира се, Микеланжело е съвсем друга планета.

                Наближава 19 часа. Гладни и уморени тръгваме към квартала Трастевере, стар римски квартал от другата страна на Тибър с тесни улици, площадчета, множество заведения и задушевна атмосфера. Между другото от вълнение не сме обядвали. Само по един сладолед от кантина пред Колизеума/нищо особено, като да туристи/ и по един сандвич на крак от предвидливата Р. Към Трастевере пеша. Минаваме покрай стадиона Circo Massimo/в момента в реставрация/ и по моста Ponte Palatino. Видяхме привлекателните заведения долу, съвсем до река Тибър, и решихме някоя вечер да прекараме там, но не би. Следващият път.

Насочваме се към ресторантa Karlo Menta . Лесно намираме улица Лунгарета /Lungaretta/ No 101. Благодаря за препоръката на Юруков (блогът на Юруков) за това страхотно заведение. Ресторантът не е голям, но е пълен с гладни и шумни туристи. 19 часа е и все още имаше 1-2 свободни малки маси. Наистина вкусно и на прилична цена. 

Нахранени и доволни от обслужването на симпатичния и усмихнат сервитьор, който се оказа от Бангладеж, тръгнахме обратно към площад Венеция и метростанцията до Колизеума. И ... изненада. От 21.30 часа на стените на срадите срещу Палатино и Колизеума (Форо ди Аугусто и Форо ди Цезаре) като на огромно платно се прожектираха сцени от живота на древния Рим.  Една атракция, която оживява историята и действа релаксиращо на пълните ни с емоции души, а пейките – на уморените ни крака.
На връщане се отбиваме в супермаркета на гара Термини за някои необходими неща.

            Ден втори. Ватиканът и още нещо. Roma pass не важи за Ватикана. Зареждаме се с търпение и хващаме метрото. Решаваме първо да разгледаме музеите на Ватикана, а след това църквата Св. Петър. Затова слизаме на спирка Cipru, защото е по-близо до входа на музеите. Грешка. Краят на опашката е по-близо до предишната - Ottaviano . Тръгваме да търсим края. Не се вижда. С чувство на вина пред чакащите по-назад решаваме да се прередим. Успяхме. На входа пускат на групи. Купуваме си аудио гид. Взеха ми личната карта за гаранция. ОК. Наистина помогна ни с доста информация и насочване към по-важните експонати. Но не знаехме какво ни чака накрая...

Първо пинакотеката, която е близо до входа. Богата колекция предимно сцени от библията и живота на светците. Можете да се насладите на картини от гениите на ренесанса Джото, Караваджо, Веронезе, Рафаело, Тициан, Пусен и др.

В двора разцепената на две Земя, както би изглеждала след евентуална трета световна война през очите на скулптора. Потресаващо.

Продължаваме нататък. Богати колекции живопис, статуи, стенописи; красиви интериори. Уникалната Галерия с топографските карти. Не може всичко да се опише.

Най-значими според нас са:  Пиета на Микеланжело, статуята на Лаокоон и двамата му сина, борещи се със змиите, която всъщност е гръцка (Интересна е историята с дясната ръка на Лаокоон, която първоначално е липсвала и след намирането й се оказва, че само геният Микеланжело е схванал нейното положение. Той се е запознал в детайли с човешкото тяло като е посещавал нощем моргата. Перфектен във всичко.); трите стаи рисувани 4 години от друг гений на Ренесанса - Рафаело Санцио  и невероятната Сикстинска капела.

                Определено стаите на Рафаело са сред най-забележителните места на Ватикана. Те са четири, но три са рисувани от Рафаело, а четвъртата – от неговите ученици след внезапната му смърт. Стенописите излъчват красота и хармония. Особено впечатляващ е стенописът "Атинската школа"/пак древна Елада/, намиращ се  в Залата на подписването (Stanza della Segnatura), която е била кабинет на папа Юлий II  Една спокойна духовна атмосфера, където всеки учен върши своето дело. В средата в най-едър план са великите елини Платон(вляво) и Аристотел(вдясно). В древността  Аристотел е считан за най-великият учен и философ на света. В групата долу дясно Рафаело скромно е нарисувал своя автопортрет с черна шапка. Можем да забележим също Питагор, Диоген, Сократ, Хераклит, Евклид и др. Твърди се,че прототипите на някои личности са: Леонардо да Винчи - Платон, Микеланджело –Хераклит, Маргарита, любимата на Рафаело – Хипатия и др. Аз, лично, харесвам много и стенописа „Месата в Болцена” от стаята на Хелидор, наименована от стенописа „Изгонването на Хелидор”, което е една също интересна история. За „Месата” Рафаело е използвал същите топли приятни цветове и както при „Атинската школа” цялата композиция излъчва същата хармония и спокойствие.        
                                                        КРАЙ НА ЧАСТ 1